Веселин Върбанов: Напоследък красотата трябва да се търси!

12.9.2012 г. 20:11:41

   Завършил е Русенското музикално училище, а по-късно ВТУ „Св. св.Кирил и Методий“ – специалност „Музикална педагогика“. От 1983 г. до сега работи в музикалната школа на Младежки дом – Велико Търново.
За него класическата музика е призвание. Според потомствения музикант най-важни са труда и постоянството. И красотата… Вече 30 години учи децата ни не просто да държат цигулката и лъка, а да изразяват чувствата си чрез тях. Щастлив е, че кризата и чалгата не са успели да откъснат българина от фантазията на класическата музика. Знае, че когато сцената стане често срещан момент за децата, тогава и те, и родителите им се обединяват, и се получава нещо хубаво.


Кой ви закърми с любовта към музиката?
   Баба ми по бащина линия е била детска учителка и е свирила на цигулка. Баща ми, въпреки че беше архитект по образование, цял живот също свиреше на този прекрасен инструмент. А пък аз хванах лъка от 6-годишен, под „ръководството“ на баба. После тръгнах на учител и бях в класа на Недялко Топалов в музикалната школа на Профсъюзния дом.
Кой е любимият ви композитор?
   Бетовен … Иначе не съм имал случай да изпълнявам и да преподавам който и да е автор и да си кажа, че не ми харесва – всеки си има своята красота.
Колко деца се обучават в школата?
   Идват деца предимно от града. В два класа „цигулка“ учат около 18 деца. При мене са 11, а останалите – в другия клас. Все още се споделя идеята, че трябва да се започне рано, предвид това, че до 7 клас, ако едно дете пожелае развитието му да протече в насока „музика“ (което означава, че иска да учи в професионално учебно заведение), има да изсвири определено количество ноти.
   Отскоро наричаме детската школа само музикална, защото се явяват и желаещи на по-голяма възраст, които искат да свирят на различни видове музикални инструменти. По този начин се разнообразява състава на обучаващите се. Така тези, които по една или друга причина в детските си години не са имали възможност да направят това, сега могат да осъществят мечтите си.
Очертават ли се бъдещи „виртуози“ в класа ви?
   Малко трудно разбирам тази дума… Очертават се хора, които имат възможност, където и да било по света, да си изкарват хляба с музика. Всяко едно поколение си е имало своите добри музиканти. Когато ние сме били ученици – добрите свирехме по един начин, сегашните – по друг, след нас ще бъде по трети. Но всички са спазвали принципите на музиката и всички са се съобразявали с това, какво пише в нотите. И това е най-важното – изискването на композитора.
Как се справяте с предизвикателствата на педагогиката?
   Нашата форма изисква много работа в къщи. За повечето други занимания е достатъчно детето да направи нещо в час. Докато при нас, при музиката, първият въпрос на учителя е: "Колко свири за днес?". Достатъчно е детето да "обели" два лъка и учителят веднага разбира дали това, което е казало, е вярно или не. Така всичко има смисъл. Работата ни е такава, че правим нещо, без да искаме веднага резултат и това е нормално.
   Но най-важното е да се говори много в час. И то верни неща. Защото "компютърът", който е в главата на детето, работи, и даже то да не дава вид, че слуша, в един момент, след многократно повтаряне, виждаш, че прави същото, което си говорил и то на сцена. Затова има смисъл.
Как малките възприемат класическата музика на фона на чалгата?
   При нас идват деца, които малко или много имат известна подготовка – било от родители, баби или дядовци, които са минали по този път преди. Най-малкото на него му е казано: „Ти сега ще свириш на цигулка“ или „Ти ще свириш на пиано“. С такава своеобразна подготовка и с някаква нагласа то отива в първия учебен час по музика. Не бих го поставил на първо място, но е хубаво, ако има и достатъчно добра музикалност, останалото е постоянство, труд и постоянство... Да няма момент, в който малчуганът да си помисли, че е научил нещо. Научил е тогава, когато го е изсвирил още пет пъти и може да го възпроизведе.
   Споменахте за чалгата, а аз ще добавя и компютрите, макар че не можем да сравняваме двете неща. Все още се чудя кое е по-полезно за възпитанието - дали, когато имаш да правиш едно и правиш само него, или, когато ежедневно можеш да избираш между 3-4 неща - компютри, английски, плуване и какви ли не други извънкласни форми, всяка една от които сама за себе си е полезна.
   В днешно време най-важно е децата да се научат да виждат красотата, защото напоследък тя трябва да се търси. Да я виждат и да правят всичко достатъчно красиво, за да става то добро за слушане, защото идеята за правенето е основата на това, което слушаме и на това, което чуваме.
По какъв начин децата показват наученото в школата?
   Много често си правим камерни състави, които реално запълват едно голямо пространство в това, децата да могат да реализират възможностите, които са получили по време на часовете. Съществуват доста камерни състави, а и доста, които се сформират спонтанно. Но е трудно да ги организираш така, че в едно и също време всички да са свободни, и по едно и също време да бъдат на репетиция, за да "вържеш" ансамбъл - никой да не мисли какво има да прави, къде има да ходи...
   Това на днешно време е по-трудното. Но, когато самите деца видят, че това, което се опитваме да правим, работи в тяхна полза, и когато сцената стане често срещан момент за тях по отношение на изявата, тогава и малки, и родители се обединяват и се получава нещо хубаво.
Какво е мнението ви за зачестилите класически концерти в Търново?
   Това, което има като програма през лятото, е много хубаво за нашия туристически град, защото и търновци, и гостите, могат да посетят какъвто концерт искат, без значение от жанра. Може би така се прави навсякъде по света… Даже на Търново би му приличало един фестивал на класическата музика, който да реализира възможностите на голям кръг изпълнители от различни възрасти.
Висока ли е музикалната култура на българина?
   Съдейки по посещаемостта на музикалните изяви, културата е на необходимото ниво, но трябва много хора да работят, за да стават нещата така, както ги искаме и както трябва… Да не е на парче. Вярно е, че кризата накара хората да мислят първо за оцеляването си, но, въпреки това българинът с много лишения идва и записва детето си на уроци. За да се научи освен да свири и да търси красотата...

Източник: SEVER.BG.